Ако не беше той, нямаше да ги има актуалните и

 Ако не беше той, нямаше да ги има настоящите и през днешния ден есета от томчето „ Българският модел ”, нито пиеси като „ Римска баня ”, „ Рейс ”, „ Сако от велур ” и „ Балкански синдром ”. Нямаше да има и обичани филми като „ Оркестър без име ”, „ Равновесие ”, „ Кратко слънце ”, „ И Господ слезе да ни види ” или анимационните „ Соната за цигулка ” и „ Еднопосочно придвижване ”…

 Именитият публицист, който умееше с Езоповия си език да споделя своите истини за времето на социализма, е роден на 9 септември 1941 година в София. Завършва българска лингвистика в Софийския университет и дълги години е редактор във вестниците „ Народна юноша ” и „ Стършел ”. Първата му книга – „ Самотните вятърни мелници ”, излиза през 1969 година, а след нея се зареждат „ Дива патица сред дърветата ”, „ Кратко слънце ”, „ Диви пчели ”…

 Мястото, с което най-вече е обвързван Станислав Стратиев, е столичният Сатиричен спектакъл. Именно в него за пръв път се слагат множеството от неговите пиеси. През февруари 1974-а там е премиерата на „ Римска баня ” – триумфът на спектакъла е толкоз огромен, че 33-годишният тогава създател е поканен за драматург на нашумялата към този момент натрупа. Оттогава на същата сцена поредно се сложени „ Сако от велур ” (1976), „ Рейс ” (1980), „ Максималистът ” (1984), „ Животът, въпреки и къс ” (1986), „ Балкански синдром ” (1987), „ Мамут ” (1990), „ От другата страна ” (1993), „ Зимните привички на зайците ” (1996).

 Няколко години Стратиев е и шеф на Сатирата, а след неговата гибел част от пиесите му получиха и нов живот с осъвременените си постановки, в това число на други подиуми в София и страната. Във всяка от тях мнозина от обичаните български артисти от 70-те и 80-те години на ХХ век изиграха най-хубавите си функции.

 „ Бил съм благополучен в този спектакъл – споделя приживе драматургът. – Най-напред като фен, като един от щастливците, намерили билетче и към този момент омагьосани от тази ярка, безпощадна и радостна магия, наречена Сатиричен спектакъл. А след това и като един от тези, които вземат участие в магията, в нейното основаване или повреждане, това други ще кажат. Но съм бил благополучен. Този спектакъл за мен е като дом. В него се усещам спокоен, в него са околните ми хора, в него проходих и пораснах. Струва ми се, че в никакъв случай не мога да му дам толкоз, колкото той ми даде. Но не е и нужно, както човек не прави такива сметки за родния дом, той просто го обича и живее в него и това е задоволително... Човек не може без дом. ”

Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано комплицирано — това е положение на духа. Определен метод на мислене.
Тип психика.
Казано просто — противоположното на всичко.
Колумб потегля за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме разкрили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи противоположното — кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.
И незает.
Навсякъде по света смятат лудите за свестни, само че заболели хора.
У нас свестните смятат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са най-вече в сиренето.
У нас те са на управителни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, даже когато стреляш по различен, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук — Народното събрание.
Там от великото до смешното има единствено една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хората, а при нас — цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, само че не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, само че нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито ревизират гумите, нито мият стъклата.
Знаеш единствено, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже — най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце през днешния ден в сравнение с кокошка на следващия ден, тъй като кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, с цел да купуват мляко, а жителите отиват на село, с цел да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, само че с 10 кормила.
И когато заводите създават художествена самоинициатива.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим гратис в асансьор и да приказваме гратис по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е напряко десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.

Инфо: www.afish.bg